Бележим 80 години от рождението на поета Аврам Марков Аврамов.

Той е един от авторите в първия и експериментален брой на изданието на Сдружението на писателите – Варна, останал единствен, от юни 1991 г. – вестник „ЛИТ – Литературен глас“.

После сътворява името на в. КИЛ – „Култура, Изкуство, Литература“, който за първи път излиза в началото на юли 1992 г.

Идеята на Аврам Аврамов е името на вестника да бъде знаково за Варна. Да докосва – дори символично – душите на хората, устремени към далечните хоризонти, запленени и вдъхновени от красотата и романтиката на морето. Онези, които поради или въпреки спецификата на професионалната си деятелност, съумяват да опазят поезията в душите си, а често и сами са поети. В търсенето на метафорика и образност, многопластов прочит на съдържанието и оригиналност във формата, разчитайки на играта с думите и надграждането на вторични смисли към основното значение, Аврам Аврамов предлага понятието „кил“, което да се чете като абревиатура. Основанията му са, че с понятието „кил“ в корабостроенето и в корабоплаването се означава носещата греда на кораба; онази негова част, която поема тежестта и му позволява устойчиво да се носи над водата. Употребено в преносен, образен смисъл, понятието се включва в различни изрази с идиоматичен характер. Например: „полагам кила (на нещо)“, т.е. „предприемам важен проект“. Или като пожелание – винаги да има „седем фута под кила“, т.е. „да се избегнат подводни скали“, което за морските хора означава: пътят да е лек, щастливо да е плаването. Приложено като абревиатура, КИЛ – Културата, Изкуството, Литературата – са фундаментът на всяко общество. Те са подтикът за духовно развитие на обществото.

С признателност и поклон пред твореца – поет и журналист Аврам Аврамов.

Светла му памет!

--------------------

АВРАМ АВРАМОВ

ДОСЕТЛИВОСТ

На Буши

Не успях да подкупя виталните ти коси –

те неимоверно настойчиво посребряват

и в техните корени доверчиво се приютява духът ми.

Не можах да подкупя разцъфналите ти очи –

да ги убедя, че преди фееричното ти прераждане

са били две палави тичинки.

Не успях да подкупя любознателните ти ръце –

те все по-самоуверено разлистват сънищата ми,

за да докажат, че си всеотдайна пророчица.

Не можах да подкупя неприкосновената ти душа –

да я убедя, че е спонтанно пулсиращ извор

в подножието на разсеяния компромис.

Не успях да подкупя непорочното ти сърце –

то все по-виртуозно извезва легендата за упоритата Земя.

Не можах, не успях да те подкупя…

Може би, защото съдбата на наивните Везни

и съдбата на безкомпромисните Близнаци

се венчаха на двадесет и първото стъпало

на четиристотин деветдесет и седмата високосна година

на недоносения Месец

от Огледалната ера.

----------------------------------

ПРЕСТИЖ

Тази сутрин потърсих съня си.

Не го намерих в мавзолея за отпадъци.

Атмосферата се пържеше на бавен огън.

А в сиропиталището за духове

цареше импотентно оживление.

Единият от приближените на Господ

ме инструктира

как да си хигиенизирам мозъка.

И още нещо – как да си проветрявам душата,

когато съм гладен.

А един парализиран паяк,

увиснал на тавана на Бъдещето,

ме упрекна:

– Защо си губиш времето да търсиш съня си?

Той не ти удължава живота.