Юбилеите са повод за размисъл. За връщане назад във времето, обглеждане и премисляне на извървения път. За равносметка и (за)бележки. Предпоставка са за радост от постигнатите успехи и замисляне на добри планове за бъдещето.

       Своята 30-годишнина чества през 2022-ра вестник КИЛ, в разгънат вид – „Култура, Изкуство, Литература“, печатният орган на Сдружението на писателите – Варна. Под знака на тази годишнина са последните броеве на изданието, както и специално издаденият сборник „Творчески килватер“ (Варна: МС, 2022, ISBN 978-619-7600-21-6), внушителна като обем книга с 222 страници, в която са включени текстове от 62-ма автори, съвременници и покойници. За сборника и за 30-летието на вестник КИЛ бяха публикувани обширни статии [Колева 2022-б, -в]. За Сдружението на писателите – Варна, и за вестник КИЛ бяха поставени въпроси в две интервюта на Снежана Галчева от вестник „България СЕГА“ – Bulgaria SEGA, Чикаго [Вангелова 2021; Колева 2022-а].

       Сдружението на писателите – Варна, е първата в България независима, легитимна и съдебно регистрирана организация от този тип, създадена след промените през 1989 г. В противоречивото тогава време инициативен комитет съумява да организира и свика в Дома на писателя (на ул. „Крали Марко“ 11) Учредително събрание, проведено на 17 септември 1990 г., с втора част на събранието – на 27 септември 1990 г. Общо присъстват 32-ма души, които – с имената и подписите си в Списък на учредителите – документират създаването на организацията [Цанкова, Илиев 2011: 16].

      Много скоро към техните редици се вливат нови хора. Във времето съставът се променя и обновява – приобщават се творци с различен натюрел и интереси.

       Включително в най-ново време, с настоящия председател – г-жа Катя Вангелова, и действащ Управителен съвет: Иван Радев Доброгледски (зам.-председател), д-р Ваня Колева, Станка Бонева, Валентина Лозова, избрани на Общо отчетно-изборно събрание от 16 август 2021 г. При този състав, по утвърдена процедура и след обсъждане на заявените по-рано кандидатури, на 1 октомври 2021 г. бяха приети (по азбучен ред): Габриела Плочева, Даниела Паскова, д-р Диана Софрониева, Димана Сотирова, Женя Маринова-Стойкова, Мариела Русева, Мартин Лазаров, Наско Енев, Рената Станкова, Светлин Трендафилов, Свилен Лапаков, Славян Йоргакиев, Стефка Маркова-Маринова. А от 26 септември 2022 г. към състава на Сдружението се включиха: Боряна Атанасова, д-р Веска Дучева, доц. д-р Добрин Паскалев, Красимир Йорданов, Марин Урумов, доц. д-р Масис Хаджолян, Мая Цекова, Пламена Димитрова, Стела Костова, Тодор Бомбов, Тодорка Ефтимова. Но трябва да се отбележи: някои от тези хора печатат във вестник КИЛ от години, включително от най-ранните му броеве. И още, споделяме със задоволство: част от новите хора са в младежка възраст (под 30 години).

      За жалост през годините и загубихме немалко качествени творци и колоритни образи¹…

      Развитието на Сдружението на писателите – Варна, и респективно организирането и списването на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“), е динамичен процес. Затова проследяването на събитията изисква усилия, които за съжаление не се полагат системно. Това, което е направено като по-цялостно изследване, е книгата на Веселина Цанкова и Марко Илиев – „Летопис на извисената духовност. 20 години Сдружение на писателите – Варна“ (2011). Избирателно, за конкретни личности или събития, сведения предлагат книгите на Кирил Георгиев – „Близки върхове. Спомени“ (2015) и „Сезонът на спомените. Новели“ (2015). Също и книгата на Панчо Недев – „Огледало за обратно гледане. Автобиографични разкази и спомени. Първа книга“ (2019). Безотказно свидетелство за творческата деятелност на Сдружението на писателите, разбира се, е самият вестник КИЛ, по страниците на който се четат образци от различни периоди и автори.

      И така, от състава на 32-мата учредители е избран първият Управителен съвет: Иван Троянски (председател), Атанас Стоев (зам.-председател), Боян Върбанов, Любомир Владков, Панчо Недев [Цанкова, Илиев 2011: с. 16–18]. „Избраният управителен съвет на новото Сдружение беше поставен да работи при много неблагоприятни обстоятелства“, посочва Любомир Владков [Владков 1992]. Но въпреки трудностите, окончателното легитимиране на организацията е постигнато със съдебната регистрация от Варненския окръжен съд, извършена с фирмено дело № 5225 от 1 април 1991 г. Понеже съществуването на една творческа организация би било формално, ако тя няма собствена трибуна, на събранието от 27 септември 1990 г. се решава Сдружението на писателите да създаде свое печатно издание, за предпочитане – вестник. Задава се много висок критерий към публикациите в изданието, което да се превърне в лице на творческото обединение [Цанкова, Илиев 2011: 15]. В резултат на тези решения, през юни 1991 г. излиза вестник „ЛИТ – Литературен глас“. В подзаглавие са откроени границите, в които ще се разпростира съдържанието на вестника – „Литература, Изкуство, Култура, Публицистика“. Вестникът е мащабен проект, към който въведението, или предговорът, осъществява председателят на организацията – Иван Троянски, с „Проглас на надеждата“. Той утвърждава правото на Сдружението на писателите да постави едно добро начало – вестник „ЛИТ – Литературен глас“. „Експериментален брой, с надежда да не бъде последен“. Защото: „Ние витаем в духовните сфери. Нашата надежда е в това – да печелим съмишленици и от други сфери, за да бъдат все по-малко неосъществените таланти, за да бъде все по-малко и неосъщественото човешко в човека.“ Експерименталният брой е подготвен от редакционна група в състав: Боян Върбанов – отговорен редактор; Владимир Левков, Георги Димитров, Марко Илиев.

    Със свои текстове в броя участват автори, които ще формират облика на организацията и години наред ще бъдат нейната здрава опора. С поезия се изявяват: Аврам Аврамов, Атанас Мочуров, Атанас Коев, Атанас Стоев, Иван Бъчваров, Искра Сотирова, Кирил Аспарухов, Марко Илиев, Михо Стойчев, Петър Льочев, Симеон Илиев, Станислав Пенев, Христо Германов. Веселина Цанкова присъства с разказа „Белег“, а Панчо Недев – с откъс от романа „Луда Камчия“. С хумор и сатира, под наслов „Усмивка ЛИТ“, участват: Живко Сотиров, Неделчо Витанов, Турхан Расиев. Панко Анчев размисля по проблеми около „Духът на творческия дух“. Дадено е интервю, подготвено от Веселина Спасова. Литературноисторически обзор прави Любомир Владков. Културно-исторически справки и бележки за знакови творци подготвят неколцина от членовете на организацията. Започва се работа по специализирана рубрика за заслужили варненски кметове. Всред информациите, свързани с родната действителност, в рубриката „Календар ЛИТ“ намира място отзив за честванията тогава във Варна на 130-годишнината от рождението на Рабиндранат Тагор. За художественото оформление на броя са заети картини от Шестото биенале на графиката – Варна, 1991 г. „С неимоверни усилия беше издаден експериментален брой „ЛИТ“, но […] втори брой не излезе“, пише Любомир Владков [Владков 1992]. Времената са трудни…

    Година по-късно, в началото на юли 1992-ра, се появява следващият брой – вече с името, което остава и просъществува през изминалите 30 години. Брой първи на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) излиза в осем страници, като съвместно издание на Сдружението на писателите – Варна, и вестник „Народно дело“.

    В  редакционното каре е отбелязано, че и този брой е експериментален. Заявено е обещание: вестникът „Ще излиза всеки месец“. И действително, до края на годината са отпечатани още шест броя. Във втори брой, от август 1992 г., редакционното каре информира, че вестникът е „Месечно издание за Култура, Изкуство, Литература“. Любомир Владков пише, че в. КИЛ „…засега излиза веднъж в месеца, но следва да стане седмичник или поне двуседмичник за култура, изкуство и литература на община Варна, с тенденция впоследствие да разшири територията си върху цялата Варненска област“ [Владков 1992]. За жалост сега, 30 години по-късно, вестникът излиза по-рядко и поради ред причини слезе до четири броя годишно...

    Името на вестника – КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“), създава поетът Аврам Аврамов. Идеята му е името да бъде знаково за Варна. В търсенето на метафорика и образност, разчитайки на играта с думите и надграждането на вторични смисли към основното значение, Аврам Аврамов предлага понятието „кил“, което да се чете като абревиатура. Защото с понятието „кил“ в корабостроенето и в корабоплаването се означава носещата греда на кораба; онази негова част, която поема тежестта и му позволява устойчиво да се носи над водата. От друга страна, в самолетостроенето понятието „кил“ (от руски – киль) означава „вертикален стабилизатор“ (vertical stabilizer), т.е. аеродинамичен елемент, който държи самолета стабилен в полет и без който не може да се лети контролирано. По-точно самият стабилизатор е статичен, но свързани с него елементи (rudder – англ., или руль поворота – руски, т.е. кормило) са подвижни. Употребено в преносен, образен смисъл, понятието се включва в различни изрази с идиоматичен характер. Например: „полагам кила (на нещо)“, т.е. „предприемам важен проект“. Или като пожелание – винаги да има „седем фута под кила“, т.е. „да се избегнат подводни скали“, което за морските хора означава: пътят да е лек, щастливо да е плаването. Приложено като абревиатура, КИЛ – Културата, Изкуството, Литературата – са фундаментът на всяко общество. Те са подтикът за духовно развитие на обществото [Колева 2022-б, -в].

      За членовете на Сдружението на писателите вестник КИЛ е трибуна, от която авторите споделят текстове, общуват с читателите си, запознават ги с творчеството си.

      Броевете от първи (за юли 1992 г.) до шести (за декември 1992 г.) на в. КИЛ са подготвени от редакционна група, водена от Иван Троянски. В нея влизат: Аврам Аврамов, Атанас Стоев, Веселина Цанкова, Димитър Андреев, Марко Илиев, Любомир Владков. После, от началото на втората година в съществуването му – бр. 1 (7) за януари 1993 г., вестник КИЛ има избран на Общо събрание главен редактор – д-р Марко Неделчев Илиев.

     Д-р Марко Илиев е един от стратезите на вестника. Под негово ръководство – първо, като редактор (от бр. 1 до бр. 6 за 1992 г.), и особено като главен редактор – от бр. 1 (7) за 1993 г. до бр. 19 за 2005 г., изданието на Сдружението на писателите – Варна, трасира пътя за по-нататъшното си развитие, превръща се в културна институция.

    Около главния редактор неизменно работи редакционна колегия от изявени творци на Сдружението на писателите – Варна. Жив и действен организъм, редакционната колегия обсъжда материалите и съдейства за вземане на специфичните решения. За брой 1 (7), януари 1993 г., в колегията са включени: Аврам Аврамов, Веселина Томова, Веселина Цанкова, Димитър Андреев. При брой 2 (8), февруари 1993 г., от групата отпада Димитър Андреев, а се включват Иван Троянски и Атанас Стоев (17.03.1944 – 25.04.2004), който по-късно е председател на Сдружението в продължение на мандат и половина (от 14.10.1994 до 1997 г.). От брой 3 (9), март 1993 г. отпада Веселина Томова, а от брой 19 (25) за октомври 1993 г. към тях се присъединява Станислав Пенев. В състав: д-р Марко Илиев, Аврам Аврамов, Атанас Стоев, Веселина Цанкова, Иван Троянски, Станислав Пенев – формират вестник КИЛ до брой 20 (50) за октомври 1994 г.

     От брой 21 (51) от четвъртък, 3 ноември 1994 г., в. КИЛ започва да излиза като „седмично издание на в. „Народно дело“ и Сдружението на писателите – Варна“. Подготвя го екип от двете институции. Нещата обаче не вървят добре и още брой 28 (58) на КИЛ за декември 1994 г. се появява като „самостоятелно издание на Сдружението на писателите – Варна“. На първа страница е оповестено, че през 1995 г. ще бъде така. Добавено е: „С вестник КИЛ вашият (на читателите – б.м., В.К.) дух може да пътува два пъти месечно в света на прекрасното“. Прогласен е периметърът на изданието: „Белетристика, поезия, критика, публицистика, репродукции, хумор, реклами“. Вестникът става „двуседмично издание“.

     Главен редактор е д-р Марко Илиев. Около него през годините са: Атанас Стоев, Веселина Цанкова, Иван Манолов, Станислав Пенев, Елка Няголова, Емил Иванов, Борислав Денчев, Пламен Енев, Атанас Липчев, проф. Людмила Стоянова, Симеон Илиев, Марин В. Маринов – Бояджиев, Руска Даскалова, Росица Бърдарска, Станка Бонева и др., с трайното участие на Турхан Расиев. До отпечатването на бр. 19 за 2005 г. – последния брой с главен редактор д-р Марко Илиев.

     Следва тежък период за в. КИЛ, за да се стигне и до неговата „клинична смърт през 2008 г.“ [Дюлгеров 2017]…

   Но в. КИЛ оцелява! Преодолява вътрешноорганизационни колизии и противоречия, финансова нестабилност – и продължава.

     От бр. 1 за 2009 г. до бр. 10 за 2012 г., главен редактор на вестника е Иван Пейчев Овчаров (18.VIII.1959 – 14.IX.2020). Поет, литературовед, преподавател, той е лауреат на множество литературни награди; два пъти е носител на Награда „Варна“ за литература. Дълги години е член на редакционната колегия и председател на Сдружението (от 19.X.2012 г. до 13.XI.2015 г.), той оставя трайна диря в живота на писателската организация. Докато е главен редактор, в екипа около него в различно време са: Ванилин Гавраилов, който е и председател на Сдружението в продължение на два мандата и половина (2010 – 2012; 2015 – 2018 г.), Веселина Цанкова, Ангел Дюлгеров, Емил Иванов, Станка Бонева, Симеон Илиев, проф. Людмила Стоянова.

     След Иван Овчаров, главен редактор на в. КИЛ – от бр. 11 и 12 за 2012 г. и до цялото течение на 2018 г. – е Ангел Христов Дюлгеров (12.IV.1958 – 4.VII.2021). Литературен историк и критик, преподавател по български език и литература с първа професионално-квалификационна степен, общественик, познат на варненци с широката си културно-просветна и литературнотворческа деятелност. Удостояван два пъти с Награда „Варна“ за литература – през 2012 и 2019 г. От края на 2018 г. до кончината си той е председател на Сдружението на писателите. И днес имаме опората и помощта му – с основите, които Ангел Дюлгеров положи. През годините редакционната колегия около него включва: Иван Овчаров, проф. Людмила Стоянова, Станка Бонева, Симеон Илиев, Турхан Расиев. Турхан Расиев започва да води рубриката на в. КИЛ – „Да ги помним с усмивка“, като за две години (2012 – 2014) пише очерци за десет хумористи и карикатуристи от Варна, които не са между живите [Расиев 2014].

     От първи брой за 2019 г. до сега главен редактор е д-р Ваня Колева Колева. В началото редакционния екип съграждаха: Ангел Дюлгеров, Иван Овчаров, Станка Бонева, Турхан Расиев. От бр. 4 (400), ноември 2021 г., до сега в колегията влизат: Станка Бонева, Валентин Димитров, Петър Стойков и Турхан Расиев.

    *

    „По думите на мнозина, КИЛ е уникално издание“ [Дюлгеров 2017].

    Юбилейният брой 4 (100) на в. КИЛ от април 1997 г. излиза с оценката: „Получено доверие, наложено име!“ Редакционният екип резюмира: „Сто броя за един ежедневен вестник са все още период на прохождане, на заявка за доверие, с много въпросителни у читателите. Но за културно издание с периодичността на КИЛ, с компетентността на интерпретиране и осмисляне на художествените факти и явления, с естетическия усет на утвърждаване на ценностната скала, със задълбочения анализ на тенденциите в развитието на различните видове изкуства, с провокиране на творчески инвенции и съвременно художествено светоусещане, сто броя са вече получено доверие, наложено име, с интерес очаквано появяване на поредния брой, необходимост за духовно оцеляване, за по-голяма комуникативност между различните представители на творческата интелигенция. КИЛ предлага различни гледни точки, естетически позиции, изискан език и стил на поднасяне на творбите – художествени, литературно-критически, публицистични; културна информация от различни страни, от многовековни исторически пластове.“

     По повод 5-годишнината на вестника, в бр. 10 (106) за август 1997 г., Иван Троянски пише „Нещо за началото“: „Няма защо да се чудим, че вестник КИЛ навърши 5 години. Има много вестници като нашия, ала нашият не е съвсем като другите. Приличат си по едно: стават за четене, дори ни се струва, че нашият май по струва. Ама хайде. Та нима малко художествена проза, поезия и публицистика пускаме, малко ли е информацията, а какво да кажем за рецензиите, за репродукциите, за страницата с хумор и сатира. Сиреч КИЛ може да настрои читателя сериозно, да го натъжи с дълбоката лиричност на не едно стихотворение, да го развълнува с житейските истини на разказите и новелите, да го заинтригува с документалната проза, накрая, ако щете, да помисли и да се посмее на хумора.“ Иван Троянски не спестява трудностите, които е трябвало да се преодоляват, и подчертава: „главната трудност не е в осигуряването на автори и материали, а борбата за средства“. Така е и сега. Но можем да се похвалим – брой 4 за ноември 2021 г. беше нашият 400-ен брой!

    Внимателно съграждан през изминалите 30 години, профилът на вестник КИЛ е широкоспектърен – за литература, изкуство, културология и публицистика. Идеята е вестникът да отразява цялостния културен живот в града и страната. На страниците му да намират място и материали, допълващи духовния облик на обществото – ритуали, етнография, религия, историческа памет. По намерение, но и като изпълнение, „вестник КИЛ […] е нещо, което се прави от интелектуалци и е предназначено за интелектуалци. Затова по съдбата на вестника може да се съди и за състоянието на съсловието в един момент, когато все повече се оказва, че животът е не физически, а духовен проблем“, бе отбелязал Ангел Дюлгеров в статията „Вестникът“ [КИЛ, бр. 1 (377), декември 2017].

      Първият брой на в. КИЛ – от юли 1992 г., представя на първа страница поздравително писмо под наслов: „Министърът на културата към нас“. Писмото завършва с пожелание – „На добър час!“, и подпис – Елка Константинова. Респектира обръщението на професор Елка Константинова – дъщеря на българския литературен критик и историк, писател, журналист Георги Константинов, а и самата тя – литературовед и политик от партията на Радикалдемократите, депутат от Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 – 2 октомври 1991 г.) и в 36-ото народно събрание (4 ноември 1991 – 17 октомври 1994 г.); министър на културата (1991 – 1992 г.) в правителството на Филип Димитров. В писмото проф. Елка Константинова посочва: „Много е хубаво, че подемате издаването на вестник за култура, изкуство и литература. България има голяма нужда сега от такива специализирани издания…“ „…защото България без културата си не може да просъществува. Така е било още от Възраждането. Така е и след Освобождението. Нашите традиции винаги са били най-силни в областта на културата.“ И по-нататък: „Рейтингът на България е в областта на културата. Ако ние загубим това – ние губим всичко. Ето защо е похвално, че във Варна започва издаването на вестник за литература, изкуство и култура.“ (КИЛ, бр. 1, юли 1992, с. 1).  

     Също в брой първи, на първа страница, в материала „Новото – достатъчно ли е?“, Иван Троянски подчертава: „Във Варна винаги е имало литературен живот, тук са създадени произведения, влезли в златния фонд на българския творчески дух, тук са организирани прояви, които биха правили чест на не една столица, тук са живели писатели – гордост за всяка литература. Най-сетне – тук са излизали вестници, списания, алманаси, някои от които превъзхождат сродни издания в по-големи градове. И все пак Варна никога не е успявала да се превърне в истинско средище на литературния живот.“ Иван Троянски прави обзор на актуалните събития, процеси и на изданията в морската столица. Издателствата, които работят. Отбелязва добрите страни и слабостите. И изразява надежда: „Дано занапред…“ Дано.

     Във вестник КИЛ системно се разказва и напомня за поети и белетристи, журналисти – ваятели на словото, но и за художници, музиканти, учители, допринесли за въздигане на културата в града и родината. А не са малко събитията и личностите, за които е редно да се говори.

     Трайно във в. КИЛ се води рубрика за заслужилите варненски кметове – Михаил Колони, Иван Церов, Харалан Ангелов. Но и за други видни българи, като: „Костадин Арабаджиев – първият български учител във Варна (автор: Георги Меджделиев, бр. 4, септември 1992 г.); за „Кирил Гривек – един забравен варненец“, т.е. за писателя Кирил Илиев Добрев (Гривек), роден на 10 април 1896 г. във Варна, срещал се с Йордан Йовков, издавал своите книги за моряшкия, но и за градския живот (бр. 3 (9), март 1993 г.). За Емануил Мутафов (11.01.1885 – пролетта на 1961 г.) – „един от последните варненски възрожденци“, напомня Руска Даскалова (бр. 6 (318), юни 2011 г.). За Цани Калянджиев. За чешкия паркостроител във Варна – Антон Ян Новак. За русенеца Елиас Канети. За писателя Яни Парашкевов Хаджиянев – Калиакренски (бр. 1 (31), януари 1994 г.; бр. 6 (397), декември 2020 г.; бр. 4 (400), ноември 2021 г.)…

     Д.п.н. Лиляна В. Ставрева пише за „Доктор Кръстьо Кръстев и варненската интелигенция“ (бр. 6 от декември 1992 г.), но и въобще за „Духът на [кръга – доп. В.К.] „Мисъл“ във Варна“; за „Връзката на Васил Ставрев с кръга „Мисъл“, за интереса към нови явления и дарования, за многостранните естетически търсения (бр. 2 (8), февруари 1993 г.). Лиляна В. Ставрева изнася данни за „П. К. Яворов във Варна“ (бр. 5, ноември 1992 г.). Д-р Иван Б. Божков съобщава за „Оригинално честване на Яворов във Варна“ (бр. 7 (13), май 1993 г.), посветено на 15-годишнината от трагичната смърт на поета и проведено под наслов „Помен за Яворов“ (3.XI.1929 г.). А по повод 115 години от рождението на П. К. Яворов, поетът Аврам Аврамов пише статията „Поезията му е изтезавана Нирвана“ – в бр. 15 (21), август 1993 г. И по-нататък, в бр. 21 (51) от 3 ноември 1994 г., Любомир Владков напомня, че „Отношението на варненци към Яворов не бива да се премълчава“. Д-р Марко Илиев (бр. 3 (9), март 1993 г.) поставя в по-общ план въпроси за естетическия спектър и позицията на твореца. Във времето постоянно се напомня за поети, утвърдени в литературния ни канон, като Димитър Бояджиев, Димитър Подвързачов, Атанас Далчев и др.; за белетристи като Йордан Йовков и пр.

     По повод „20 години от смъртта на Яна Язова“, Георги Меджделиев пише „Тя отново внесе своята дан“ (бр. 12 (42), юни 1994 г.). Георги Михалков отбелязва 80-годишнината на унгарския проф. Петер Юхас – „Творецът на духовни мостове“ (бр. 11 (311), ноември 2010 г.).

     Атанас Стоев – под общия наслов „Поетът“ – представя своите „Размисли за „ИЗПОВЕД“-ите на Богомил Тодоров и за него, по повод десет години от смъртта му“ (бр. 4, септември 1992 г.; бр. 5, ноември 1992; бр. 6, декември 1992). Д-р Марко Илиев (бр. 20 (50), октомври 1994 г.) заговаря отново за Богомил Тодоров (5.05.1930 – 30.09.1982), автора на книгите „Слово за умората“, „Мъжки пътища“, „Вест за утре“, като представя подборка от негови стихотворения. Иван Николов отбелязва 30-годишнината от смъртта на Богомил Тодоров – с „Как да забравя поета!“ (бр. 8–9 (333), август – септември 2012 г.). И понеже Богомил Тодоров е писал и за децата, в бр. 6 (12) от април 1993 г., е отпечатана част от поемата му „Адмирал Рики“.

    Аврам Аврамов (бр. 17 (23), септември 1993 г.) разказва за срещата си с писателя Тодор Ризников – „пещерния човек от Мадара“, и предлага направеното с него интервю – „Наложително е всеки да надникне в пещерите на собствената си душа…“. А в бр. 4 (376) за декември 2016 г. Тодор Ризников публикува своеобразно „отворено писмо“ до Христо Смирненски – „До Певеца на „огнените гриви“ във Вечността“.

   В продължение на години Симеон Илиев води рубриката „Да си спомним“. Оказва се, поддържането ѝ изисква целенасочено и системно проследяване на историческите и културните процеси, а и търпение. След неговата кончина рубриката бе спряна. Но и без формалното ѝ съществуване, пак се връщаме към автори и събития, случили се по-рано.

    Още в първата година започват да печатат автори, чиито имена ще се окажат сред водещите за десетилетия напред.

     Като поета Марин В. Маринов (Бояджиев), който за първи път публикува в бр. 2, август 1992 г. – стихотворението „Преди отплаване“, а в брой 4 от септември 1992 г. излизат текстове от неговия цикъл „Горчиви морета“. С името Марин Бояджиев се подписва той в бр. 6 (36), април 1994 г. – при стихотворенията „Сърцестояние“, „Януари зад стъклата“ и др. От бр. 2, август 1992 г., започва и активно публикува лирика и сатира Веселин Асенов, автор на поезия, романи, сатира. Иван Кьосев – преводач, поет и белетрист, сатирик, художник, започва да печата от бр. 4, септември 1992 г., с разказа си „Кон“. В същия бр. 4, 1992 г., за първи път печатат Иван Овчаров, Марин Урумов, Добрин Паскалев. От брой 5 (11), април 1993 г., започва своите публикации Дима Димитрова, поетеса с дълголетно и осезаемо присъствие в Сдружението. От бр. 7 (13), май 1993 г., с разказа „Моделът“ се включва Павлина Циганчева. А Севда Костова – с разказа „Непростим грях на любовта“, в бр. 14 (20), август 1993 г. Руска Даскалова представя свои фолклористично-етнографски проучвания – „Песни за красотата и обичта“ – в бр. 9 (15) на в. КИЛ от 15 май 1993 г. От бр. 10 (40), май 1994 г. се включва Иван Ставрев. Илия Топчиев публикува серия материали за ваяците, например в бр. 1 (385), 11 февруари 2019 г.

    Дава се път на млади тогава автори, които ще се утвърдят с годините. Сред тях – Мариана Хруза, Георги Венин, Владимир Стоянов, Людмила Гонова, Елка Няголова, Георги Чобанов. За първи път в КИЛ, бр. 22 (28) от ноември 1993 г., с разказа „А. Н. И.“ участва Захари Карабашлиев, световноизвестен писател днес.

     Вестник КИЛ представя поезия от: Аврам Аврамов, Александър Мавродиев, Атанас Коев, Атанас Мочуров, Атанас Стоев, Иван Бъчваров, Михо Стойчев, Никола Илиев, Павел Д. Павлов, Петър Льочев, Симеон Илиев. Активно публикуващи поети още са: Валери Станков, Ванилин Гавраилов, Васил Дачев, Васил Ляпчев, Венера Велчева, Венета Петрова Мандева, Веселин Асенов, Веселин Маринов, Владимир Михайлов, Владимир Стоянов (поезия, но и рецензии), Гагик Мелконян, Галина Вешева, Георги Банков, Георги Белчев, Георги Венин, Дончо Г. Дончев, Драга Дюлгерова, Драгни Драгнев, Емил Иванов, Елица Виденова, Иван Атанасов, Иван Вълчев, Иван Долски, Иван Манолов, Иван Кьосев, Иван Овчаров, Илия Топчиев, Кирана Икова, Кирил Георгиев, Красимира Обретенова, Лиляна Желязкова, Любен Любенов, Любомир Спиров – Жарин, Мариана Хруза, Мария Бъчварова, Марко Илиев, Михаил Михайловски, д-р Петър Костов, Райна Пенева, Росица Бърдарска, Румяна Кръстева, Руска Даскалова, Светла Балевска, Светлана Бозукова, Станислав Пенев, Станка Бонева, Христо Венчанлиев, Христо Германов, Христо Димитров, Христо Николов. И после: Албена Радославова, Ваня Маркова, Димитрина Якимова, Добрин Паскалев, Иван Едрев, Ирина Янкова, Никола Анков, Павлина Циганчева, Петранка Божкова, Петър Стойков, Уляна Андреенко, Ценка Илиева. В по-ново време: Валентина Лозова, Венеция Павлова Маркова, Георги Вълчев, Димитър Ефремов, Димитър Кандев, Йонко Йонков, Катя Вангелова, Милена Белчева, Нели Дерали, художникът поет Радко Мурзов, Радостина Драгоева, Руми Пенчева. За да стигнем до най-новия период – с новоприетите в последните години автори, мнозина от които отдавна печатат в КИЛ.

    С белетристика се изявяват: Ангел Шишков, Ангел Г. Ангелов, Атанас Стойчев, Богомил Аврамов, Венета Мандева, Захари Захариев, Ивайло Георгиев, Иван Кьосев, Илия Топчиев, Ина Мерджанова, Мария Долапчиева, Мариана Тинчева, Неделчо Витанов, Пламен Енев, Чанко Райчев. В по-ново време – Валентин Димитров, Венеция Павлова, Даниела Паскова, Иван Доброгледски, Планимир Петров, Радостина Драгоева, Руми Пенчева, Стефка Маркова-Маринова.

    Публикуват се интервюта със заслужили личности.

   Хуморът и сатирата имат завидно присъствие във в. КИЛ. Печатат се афоризми, епиграми, поезия, диалози, фейлетони в стихове и в проза, басни, пародии. От бр. 1 на в. КИЛ за 1992 г. се включват: Георги Бербенков, Йордан Матеев, Неделчо Витанов, Вергил Недялков, Турхан Расиев. В бр. 2 (32), януари 1994 г., Върбан Боров (1931 – 2006) пародира народната песен „У Недини слънце грее“, но неговият поетичен вариант е „Бяла Неда и младо мениджърче“. Михо Стойчев пише „Мравешка държава“ – в бр. 3 (33), февруари 1994 г. През годините се изявяват плеяда творци с ярко сатирично перо: Валентин Караиванов, Валерий Тодоров, Ваня Дичева, Венета Мандева, Веселин Асенов, Георги Дигев, Георги Тихолов, Дилян Василев, Димитър Гьоков, Димитър Йотов, Димитър Светлин, Димитър Стойчев, Живко Сотиров, Иван Бъчваров, Иван Коларов, Иван Кьосев, Иван Радоев, Иван Троянски, Кольо Чалъков, Коста Стайнов, Любомир Спиров – Жарин, Мартин Димитров, Павел Д. Павлов, Славейко Чамурлийски. По-късно се присъединяват: Валентин Димитров, Венцислав Бойчев, Виолина Бербенкова, Красимир Машев, Мая Цекова, Христо Недялков (с епиграми и карикатури). И по-нататък: Планимир Петров (с афоризми и разкази), Славян Йоргакиев (със стихове).

    Гостуват на в. КИЛ автори с национална значимост. С поезия – Блага Димитрова, Първан Стефанов, Христо Фотев, Георги Константинов, Георги Братанов, Едвин Сугарев и др. Сашо Серафимов – от Добрич. Дора Господинова – от Стара Загора. Снежана Галчева – от Чикаго, САЩ. С белетристика – Йордан Радичков – с „Бродирани портрети“ (бр. 1 (59), януари 1995 г.); Сава Василев.

   Периодично – с известия за събития или новооткрити документи, гостуват Кремена Митева и Маринела Паскалева от Къща-музей и дом-паметник „Йордан Йовков“ – Добрич.

    Публикуват се преводи. Само в бр. 8 (14), май 1993 г., са отпечатани стихотворения от Франсоа Вийон (1431 – към 1463), Панаит Черна (1881 – 1913), Джузепе Унгарети (1888 – 1970), Николай Гумильов (1886 – 1921). Освен художествени творби, се превеждат и печатат и научни изследвания. Като „Политическата митология и проблемите на славянската писменост“ на Фаима Гримберг, в превод на Николай Спасов – в бр. 13 (19) от юли 1993 г. Или от Николай Бердяев – „Послеслов към книгата „Философия на неравенството“, в превод от руски: Людмила Стоянова, бр. 14 (20), август 1993 г. Откъси от книгата „На предела“ на българския и френски философ, литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог Цветан Тодоров, представени под наслов „Има ли място за морал“, са включени в два последователни броя на КИЛ: 1. „Войната на всеки срещу всеки“ – в бр. 20 (26) за октомври, и 2. „Съмнения“ – в бр. 21 (27) за ноември 1993 г., в превод от френски: Виктория Кьосовска. Представен от проф. Светлозар Игов – с „Геният е съвест“, в бр. 23 (29), декември 1993 г., присъства Александър Солженицин – с „Дясната ръка“ (1960 г.). В бр. 2 (32), януари 1994 г., са отпечатани текстове на Андре Бретон – „Без име“, „Домът на искрите“, „Кон раздавач“, в превод от френски: Георги Ходжев. И на Бернар Ноел – със „Сянката на двойника“, в превод от френски: Николай Кънчев, в бр. 1 (59) за януари 1995 г. През годините се превежда активно и системно се публикуват текстове от различни времена и култури. Само в бр. 11 (311), ноември 2010 г. са публикувани образци на гръцката и американската поезия – откъси от „Песента на сестра ми“ от Янис Рицос, в превод от гръцки: Матейна Нулис; „Червеите и вятърът“ от Карл Сандбърг и „Време“ от Робърт Хершън, в превод от английски: Ивайло А. Петров (с. 9), а също и критико-аналитичният текст на Жан-Пол Сартр „Странстванията на Флобер“, в превод от френски: Георги Ходжев (с. 10). Гръцкия поет, публицист, есеист, сюрреалист Одисеас Елитис представи със свои преводи от гръцки език Матейна Нулис – в бр. 4 (400), ноември 2021 г. Стихотворения от немския поет, писател, художник Марк Хайдрих – в превод на Ирена Димитрова и с художествената редакция на Георги Венин, са публикувани в бр. 3 (403), септември 2022 г., и в бр. 4 (404), ноември 2022 г.

     Публикуват се литературнокритически материали за годишнини на ярки творци и техни текстове. В бр. 1 (31), януари 1994 г. е отразена 170-годишнината от смъртта на Джордж Гордън Байрон (1788 – 1824), като Любомир Владков пише статията „Поезия на „мировата скръб“, а Любен Любенов представя свой превод на поетичната творба на Байрон – „Лека нощ!“. Но и за български творци, като писателя Димитър Шишманов – от проф. Людмила Стоянова, и възпоминателно – за Атанас Липчев (бр. 4–5 (329), април – май 2012 г.).

    Редовно се пишат рецензии за книги. Публикуват се отзиви за концерти и фестивали, репортажи. Дават се репродукции от творби на художниците. Системно се обсъждат въпроси за музика и театър, за децата и изкуството, за литература и култура...

    Редом с обзора на културни събития и фестивали, вестникът обръща внимание на социално значими за града проблеми. Не подминава грижата на варненци за Морската градина – „зеленото сърце“ на града от края на XIX век насам.

    Но и за духовните дирения пише свещеникът и преподавател по омилетика в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, депутат във Великото народно събрание, отец Любомир Попов – в „Гибелни култове“ (бр. 18 (24), септември 1993 г.).

    От страниците на в. КИЛ – от бр. 4 (10), март 1993 г. нататък, д-р Марко Илиев публично представя своята „нова художествена система“, която може да се определи като „метод“ или „школа“ и която той нарича „Интеранулизъм“ (Interannullism). Замислен и развит в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, в основата на интеранулизма стои концепцията за вътрешната обреченост на личността и аисторичността в литературата и изкуството. По-късно д-р Марко Илиев включва своята „нова художествена система“ в манифестната си книга „Концентрати“ (разкази, новели, 2003). 

ЦЯЛАТА СТАТИЯ Е В ПРИКАЧЕНИЯ ФАЙЛ: