На 12 октомври 2026 г., след продължително боледуване, си отиде дългогодишният член на Сдружението на писателите – Варна, доц. д-р Йонко Йонков.
По повод 80-годишнината му през 2024 г., във вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“), брой 2 (411), май, с. 9, публикувахме отговорите му по традиционната литературна анкета на изданието. Фин поет, той беше изключително коректен и необикновено добър, щедър човек. Раздаваше светлината на душата си по всякакъв възможен начин…
Йонко Иванов Йонков е роден на 15 май 1944 г. Завършва Смесена гимназия с преподаване на френски език „Фредерик Жолио-Кюри“ и Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. От 1973 до 2009 г. е преподавател в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология на Медицинския университет. Дългогодишен преподавател в Педагогическия факултет – Силистра.
Йонко Йонков има публикувани стихотворения във вестниците КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) и на страниците за поезия на „Уикенд“, „Ретро“, „Златна възраст“, „Quo vadis“. Също – в антологията „55 години в рими“ (2016) на МУ – Варна; в литературните сборници „Болгария – Россия: Слово и дело“ (Москва 2016), „Листопад на спомените“ (2017, 2018) и книгата „Такива бяхме“ (2018).
Негови стихотворения са включени в сборника – проект за представяне на образци от българската литература пред чуждоезиковата общност, в който текстовете са преведени на френски, английски и немски език – „Шепот на мостове“ (2020), или, както още звучи: Murmure de passerelles (фр. – буквално „Шепот на шлюзове“), Whisper of Bridges (англ.), Brückengeflüster (нем.).
Автор е на стихосбирките: „Над бездните на дните“ (Варна: Изд. „Сталкер холдинг“, 1998); „Когато се надбягвахме с вятъра“ (Варна: „Фрувег ПЗП“, 2010); „Премълчани истини“ (Варна: „Колор Принт“, 2013, 2015, 2017); „Душата ми е търсеща вселена“ (Варна, 2018); „Между земята и небето. 21 стихотворения – камео от ключови житейски моменти, през погледа на поета“ (Варна, 2019); „Звезда заслиза към земята“ (Варна, 2022).
Удостоен е с почетна грамота и статуетка „Сова“ на Синдиката на българските учители, за принос при издигане авторитета на българското образование и култура, през 2016 г.
Днес вече го няма. Ще ни липсва…
Бог да го прости и светла му памет!