3.

        В късния следобед на същия ден във Варна приключи срещата на представители на бизнеса от цялата страна и някои Европейски държави. Предстоеше коктейл и времето напредна, но независимо от късния час големият строителен предприемач Горев възнамеряваше да пътува за София. Нямаше възможност да отлага повече работите си. Срещата във Варна го изнерви, защото нещата не вървяха според очакванията му. Наложи се да поеме нежелани ангажименти и това го вкисна значително. Ядоса се и на молбата на шофьора си да остави някакви пакети на сестра си в Севлиево, независимо по кое време щяха да пристигнат там. Не посмя да му откаже, защото бяха стари приятели. Човекът бе верен и лоялен.

       Горев винаги пътуваше с гардовете си. От няколко години получаваше постоянни заплахи от разгневените си конкуренти, чиито интереси безцеремонно прегазваше. Но мъжът не бе от страхливите. Не случайно достигна до тук и изгради сам империята си. Това, което замисляше сега щеше да предизвика нови скандали и трусове, но банковите му сметки трябваше значително да набъбнат. Да, струваше си да си губи времето във Варна. Машината се задвижваше макар и бавно.

Хората на Горев се разпределиха в три коли. Предприемачът пътуваше с шофьора си в средата на колонката. Между трите коли имаше радиовръзка. Шофьорът се тръшна в колата пребледнял и изпотен.

      – Какво си се сдухал, бе, Нешо? – изгледа го Горев.

      – Да им имам мидите на тия варненци! – простена здравенякът – Че и на сестра си съм тръгнал да нося. Ама като каза:”децата искат!” и не можах да ѝ откажа.

      – Май по-добре аз да карам. Да не ни събират чарковете по магистралата, ей!

      – Няма страшно, шефе! Най-много да ти изцапотя новата тапицерия.

      Нешо си позволяваше да фамилиарничи с Горев. Знаеха се от деца. Животът ги свърза здраво.  Вярваха си.

       Гардовете се натовариха по двама в другите коли и колонката потегли. Мъжете не бяха случайни. Бивши служители от специалните части. Горев си ги набеляза и избра лично. След пенсионирането си започнаха работа при него. Точни хора. Не допускаха грешки.

 

4.

       Когато Мария и Богдана пристигнаха в дискотеката купонът беше в разгара си. Веднага се смесиха с танцуващите. Мярнаха познати физиономии. Хората от селото обичаха да идват тук през летните вечери. По някое време досадно им се лепна Жоро Мазния.

      – Ей, гадже, имам нещо за теб! – закълчи се той край Богдана – Премахва целулита и уголемява бюста.

     -Разкарай се, мухльо !Целулит има жена ти.

- Я, по-любезно! За ква съ имаш, ма?За много хубава ли?

- Казах въз!

-Жоро, що не ни качиш някой път в колата, бе? – ни в клин ни в ръкав изтърси Мария – Много хубава кола караш!

-Дадено, гадже! Когато кажеш. Ей така ви искам.

Мазният се почувства поласкан и се отдалечи да досажда на други нещастници. Стоката тази вечер вървеше добре и настроението му се повиши.

След полунощ момичетата почувстваха, че им доскучава. На всяка крачка се блъскаха в пияни и отнесени младежи, ставащи все по-нагли и настойчиви в ухажването. Братовчед им също се напи и отказваше да тръгне.

-Кво искате, ма? Да ходя да спя? Да не съм пенсионер. Като не ви е кеф тръгвайте си. Аз не мърдам от тук.

Двете сестрички излязоха пред дискотеката и чистият въздух ги успокои. Втори път нямаше да стъпят, но въпросът бе какво да правят сега. След няколко минути към тях се присъедини Жоро Мазния. Пушеше и предложи по цигара на момичетата.

-Да направим по едно кръгче с моя звяр, а? Вдига над двеста. Само трябва да стъпим на магистралата.

-Предпочитам да се прибера – проплака Мария – Зле ми е!

-Какви боклуци пушиш, бе, идиот? Замая ми се главата. – запокити цигарата Богдана.

-Защо хвърли стоката, ма, глупачко? – хвърли се Жоро да търси фаса – Знаеш ли колко пари струва?

-Искам да се прибирам! – ревеше на глас Мария.

-Ами, хайде да ви карам. – направи си сметката Жоро.

-Ама да не е по магистралата!

-Добре, добре. От тук направо към село.

Пред заведението нямаше никой когато се натовариха на колата и потеглиха. В дискотеката бумтеше музиката сливаща се с гласовете на танцуващите. Скоро всичко остана зад гърба им. Жоро караше бавно. На задната седалка стенеше Мария. Мъчеше се да не повърне. Отпред мълчеше Богдана. Междуселският път бе пуст и тъмен. Буйна растителност и клонести дървета пробягваха край колата осветени от мощните фарове. В тишината Жоро сне дясната си ръка от волана и хвана бедрото на момичето. Започна да я гали. Богдана излезе от унеса си и го отблъсна с погнуса.

-Я, се разкарай!

-Е, хубава работа! Аз съм си в колата. Като не ти е гот, вземи ти да се разкараш! Тъпачка!

Отново пусна ръка. Богдана го блъсна яко. Колата поднесе. Жоро реагира бързо и успя да спре.

-Тъпачко, ще ни претрепеш! Кого блъскаш, а?

Сграбчи момичето за косата и започна да го целува. Отвратена и погнусена Богдана опита да се освободи и заудря нахалника.Това го настърви допълнително и той направи опит да разкопчае блузката ѝ. Тогава здравите ѝ нокти се впиха в бузата му и шурна кръв. Изненадан и вбесен Жоро закрещя и запсува като на свой ред извъртя як шамар на изгората си. Тогава Мария повърна. В колата ужасно завоня. Чашата преля. Гаменът отвори вратата и изрита с псуване сестрите на пътя. Запали и отпраши. Двете се озоваха в пълен мрак и тишина. Прегърнаха се треперещи. Имаше луна и постепенно очите им започнаха да различават бялата линия на шосето. Страхът нямаше да намалее ако стояха на място. Кой знае кога щеше да премина кола в този късен час. Трябваше да продължат. Селото не бе чак толкова далеч. Потеглиха внимателно крачка по крачка. Ето преминаха големия завой скрит от надвисналите клони на дърветата. В призрачната светлина на луната всичко изглеждаше тайнствено и страшно. Струваше им се, че някакви сенки се движат в храстите. Плачеха стиснали ръце. Някъде зад гърба си доловиха шум от приближаваща кола. Застанаха в средата на пътя за да ги видят и да спрат.

 

5.

 

      Жоро стигна до края на селото и спря да се съвземе. Бузата му кървеше и изпитваше силна болка. Ега ти гадната курва! Щеше да намери начин да ѝ го върне. Извади кърпа и внимателно попи кръвта. Запали цигара и пусна музика. В багажника имаше няколко бири. Една щеше да му дойде добре. Да се мъкнат сега по пътя като са толкова важни!

       В същото време, изпълнили поетите ангажименти, по същия път се носеха трите коли на Горев. Вече излизаха от Криново, когато шофьорът получи силен световъртеж. Това оплакване го връхлиташе често през последните години, но все не намираше време за изследвания.

      – Шефе, нещо взех да не виждам пътя!

     – Сядай, сядай на моето място! – припряно го изблъска от колата Горев - Няма време за почивки. Аз ще карам.

      Припали припряно и колоната навлезе в мрака на междуселския път. Наближаваха Росино, след което отново щяха да стъпят на магистралата. С тези ангажименти на този и онзи изгубиха маса време. Горев бързаше и принуди първата кола също да ускори. Всички мълчаха. Пътят внезапно сви на ляво. Неочаквано след завоя фаровете осветиха две фигури изправени в средата на шосето. Опитният водач на водещата кола сви рязко на дясно и с голяма скорост навлезе в крайпътната ливада, като премина по чудо между две дървета и успя да избегне удара. След него Горев връхлетя върху двете фигури и ги помете от пътя. Едната се преметна като парцалена кукла в светлината на фаровете, а другата остана незнайно къде. Горев наби спирачки и изхвръкна потресен от джипа заедно с ужасения шофьор. Фаровете на третата кола разкриха зловеща картина: две момичета! Бяха мъртви! Крайниците на по-дребната висяха изкривени под неестествен ъгъл. Мъжете се гледаха мълчаливо. Случилото се не можеше да се поправи. Въпреки късния час можеше да мине някой. Трябваше да действат бързо. Горев и внезапно оздравелит шофьор отпътуваха безшумно. Първата кола натовари двата трупа в багажника и потегли нанякъде. Мъжете от третата кола старателно и умело заличиха всички възможни белези от случилото се и последваха шефа си. След не много време колите преминаха една след друга край Жоро Мазния, който все още пушеше и слушаше музика вече поуспокоен след скандала с момичетата. Той хвърли лениво завистлив поглед към лъскавите возила и реши да се прибира.

     Колата с труповете сви не след дълго по тесен горски път и достигна до някаква камениста поляна. Навсякъде се търкаляха разкъсани торби и боклуци. Навярно наблизо имаше село и хората използваха мястото като сметище. Мъжете действаха мълчаливо. Разкъсаха дрехите на двете момичета и ги съблякоха голи. След това имитираха изнасилване като проникваха в тях зверски с пръчки, камъни, захвърлени бутилки, с каквото намерят. Единият извади от багажника бутилка водка. Изтри всички отпечатъци и внимателно постави шишето в прекършените пръсти на едното момиче. Съдържанието изля върху двата трупа. След това огледаха работата си и потеглиха мълчаливо.

     След няколко часа в София Горев прецени, че са се справили добре. Притесняваше го само колата с хашлака, край която преминаха, но младежът имаше вид на безобиден. Почти не ги погледна. Опитните му гардове обаче бяха запомнили номера. За всеки случай възнамеряваха да го държат под око.

6

    Отминаха три дни когато някакъв клошар дойде да рови из бунището и откри двата трупа. След по-малко от час мястото гъмжеше от народ. Нещата изглеждаха ясни. Поредните пребити и изнасилени жертви на нощния живот. За сега неизвестни. Никой не се бе обадил да търси изчезнали близки.

  – Що за родители са това? – възмущаваше се капитан Тонев – Как ги хваща сън като не знаят къде са децата им?

   Предстоеше тежко разследване.

   След един ден се прибраха Гавраилови от курорта. Не намериха децата си и денят премина в мъчително очакване. Когато отмина и нощта започнаха да звънят и да ги търсят по близки и познати. Докато потърсят съдействие от полицията премина още един ден. В полицията им предложиха да погледнат труповете на двете момичета намерени на бунището. Сбъднаха се най-лошите им предчувствия! Мечтите, радостта, животът - всичко си отиде ей така, изведнъж. Оставаше само надеждата да бъде намерен и наказан виновника за нечовешкото зверство. За съжаление следствието не вървеше. Под ноктите на едното момиче намериха материал, който явно принадлежеше на убиеца. По захвърлената край тялото блуза имаше петна от кръв от същия човек. Материал от самото изнасилване нямаше. Явно се касаеше за психопат. Но до момента нямаше никакъв заподозрян. Никой не помнеше кога и как са тръгнали момичетата от дискотеката където бяха видени последно.

       Когато научи за случилото се Жоро Мазния гузно се премести за известно време в София при един приятел. Опасяваше се да не го дърпат, че ги е зарязал сами на пътя. Като нищо можеха да го натопят и за останалото.

       Така безрезултатно се затъркаляха месеците.

7

      В с. Росино живееше пенсионираният полицай Цветан, преместил се тук с жена си от София след смъртта на родителите си. Оставиха апартамента на сина, постегнаха старата къща и решиха да се гледат двамата на село, колкото дал Господ. Цветан обаче носеше работата в кръвта си.

       – Пенсиониран полицай и пенсиониран доктор няма! – бе мотото на живота му.

      Случилото се го заинтригува и завладя изцяло. Един ден не издържа, яхна велосипеда и отиде да огледа нещата. Реши да тръгне от дискотеката. Момичетата бяха забелязани за последно около един часа след полунощ, да се разправят с някакъв смачканяк на дансинга. После следите се губеха. Логично бе да са тръгнали с кола. Неизвестна към момента. Цветан бавно завъртя педалите по шосето. Набитото му око забеляза малко след излизане от Криново следи от спирачен път. Вече доста заличени от преминаващите коли и отпечатъците от гумите не можеха да се анализират. По-нататък след острия ляв завой преди Росино отново забеляза следи от спирачен път със същата степен на занемареност. Създаваше се впечатление, че се е случило по едно и също време. Започна да оглежда внимателно наоколо. Напред, в дясно, ливадата край пътя беше яко изпотъпкана. Спирачният път обаче сочеше направо. Ай, да му се невиди! Какво е ставало тук? Възможно е да са били няколко коли. Едната е излетяла от пътя, а другата е набила спирачки за да оказва съдействие. Вероятно сестрите са пътували с някоя от колите. Разсъжденията му стигаха до тук и се разпиляваха.

     За късмет след няколко дни в полезрението му се мярна Жоро Мазния. Знаеха се отдавна. На дясната му буза, между наболата брада, се забелязваше някакъв белег. Цветан се замисли. Вероятността бе малка, но си заслужаваше да опита. Капитан Тонев се съгласи и на другия ден прибраха младежа за разговор. Къде е бил. Познава ли Мария и Богдана. Откога е с белега. Жоро отричаше, но ДНК пробата му съвпадна с пробата изпод ноктите на Богдана. Неговата кръв беше и по блузката ѝ. Тогава го оставиха за постоянно в ареста с обвинение за убийство на двете момичета. Новината изтече по медиите и хората настръхнаха. Работата потръгна макар и бавно. От начало бе ясно, че вероятно Жоро е имал съучастник. Момичетата дори пияни и дрогирани бяха в състояние да се справят със смачканяка, следователно не е действал сам. Учудваше ги мълчанието му, защото лоялността не бе негова характерна черта, а положението му се усложняваше. Оставаше загадка как са се разиграли събитията. Момчето се кълнеше, че е оставило сестрите живи и здрави на пътя. Преди това се скарали и Богдана го издрала и ударила. Постъпката му е осъдителна и се разкайва, но не е убиец. Не знае какво се е случило. Звучеше убедително. Опитният криминалист долавяше, че не лъже. Жоро ги отведе на мястото, където твърдеше, че е оставил момичетата. Съвпадаше със следите от първия спирачен път. Тогава Цветан се досети. Ами ако не са потрошени от побой, а са блъснати от кола? Отведе капитан Тонев до вторите следи, които бе открил. Как не се сетиха до сега? Картината се напасваше. Изнасилването може би бе имитирано нарочно, за да се насочи разследването в грешна посока.Това обясняваше защо Жоро не споменаваше за друг съучастник въпреки опасността да стоварят цялата вина върху него. Защото нищо не знаеше. Все пак това не отхвърляше вероятността да е свързан с тези хора и да ги прикрива по някакви причини. Оставиха го в ареста. Отново стигнаха до задънена улица.

8

    Горев и хората му следяха внимателно събитията. Когато по новините съобщиха, че се издирват евентуални съучастници и репортерите показаха мястото, където се предполагаше, че може да е имало катастрофа, в затвора при Жоро се появи лъскав адвокат. Решил да поеме делото безплатно. Воден от вътрешна нужда да помага на хората. Всеки в даден момент усеща в себе си желание да го прави. Още при първата среща посъветва смаяния си клиент да спре да говори и да не предприема нищо без адвоката си. Щял да го измъкне. После даде пресконференция, че клиентът му е невинен, а възможните извършители вероятно са вече в Сърбия, или кой знае къде по света. Други доказателства няма. Звучеше убедително и разследването отново закъса. След време обаче се оказа, че нещата не са толкова розови за Мазния и следственият материал е достатъчен да го тикнат в панделата, въпреки високопарните изказвания на адвоката.

   – Е, може да полежиш някоя и друга година! – завъртя нещата защитникът - Но, ти си млад, няма да усетиш кога ще изминат. Нищо няма да ти липсва. Ще си траеш и ще те измъкнем докато мигнеш.

   В тая работа имаше нещо гнило. Жоро бе тъп, но не чак толкова. Замисли се. Припомни си вечерта в детайли. Отново и отново. След няколко дни се сети за двете лъскави коли, които го отминаха докато пушеше спрял в края на селото. Ако е вярно това, което говореха за катастрофата, възможно бе да имат нещо общо. Реши да го сподели с адвоката си. Докато разговаряха го наблюдаваше внимателно. Колкото и да се владееше костюмарът трепна. Не очакваше удара. Издаде се. После бързо си тръгна. Появи се след седмица. Вежлив и усмихнат.

   – Дали няма да си спомниш нещо по-подробно за тези коли? – загледа го хитро – Може да е от полза за разследването. Ние сме невинни и сме длъжни да помогнем да се разкрие истината.

   Жоро обеща да помогне. Разбра, че е на прав път. Те бяха! Играеха с адвоката му. Някакви неизвестни хора се опитваха да са в течение на събитията, за да ги контролират. Жалко, че нищо друго не помнеше. Не им обърна внимание вечерта в тъмното, погълнат от проблемите си. Те от своя страна обаче не знаеха това. Дали бяха богати? Колко ли пари са склонни да дадат за да си мълчи? За глупак ли го имаха? Реши да рискува с адвоката. Ясно, че беше техен човек. Ще каже, че си е спомнил нещо и, че иска пари. Иначе ще изпее всичко на разследващите. Не иска да лежи нито ден. Ако трябва да поеме вината и да лежи, иска още пари. Спасява им задниците, да не се стискат. Каквото си е спомнил ще обсъжда с адвоката когато парите влязат в банковата му сметка. Надяваше се когато това стане да измисли с какво да ги баламоса.

    Адвокатът го изслуша внимателно. Не можел да разбере на кого трябва да предаде съобщението. Никого не познавал. Желаел да помогне от сърце, по човешки. Явно нещо нервите не издържат. Щял да дойде пак след няколко дни. До тогава да не говори с никого! Убийците вероятно са вече в чужбина. Може и да нямат пари дори да ги издирят. Колите може да са били крадени. Да не обърква с приказките си нещата още повече.

Когато адвокатът си тръгна Жоро се замисли. Човекът казваше истината. Още повече, че той нищо не помнеше. Но интуицията му подсказваше, че е напипал нещо. Реши да пробута номер. Уж се е сетил нещо по случая и иска да разговаря със селския си Цветан. Всички знаеха, че пенсионираното ченге се интересува от разследването. Разбира се, нямаше намерение да споделя нищо докато има надежда да прибере парите. С Цветан се познаваха, все щеше да намери какво да говори когато се видеха. Това обаче можеше да размърда адвоката. Да го направи по-сговорчив.

 

9

    В понеделник сутринта Цветан тръгна за срещата. Дано момчето да се е сетило нещо съществено. Иначе извършителите щяха да се измъкнат, а то да гние в затвора за нещо, което може да не е извършило. Още на входа забеляза суматохата. Нещо се беше случило.

      – Задържаният Георги Станев по прякор Мазния се е обесил в килията си! – стегнато докладва дежурният – Направил си връв от плата на ризата си. Окачил се на решетката на прозореца. Вероятно е стигнал до нея с подскок, защото е висока. Изобщо странна работа, но човек какво ли не прави в неволята си. Явно е заговорила съвестта на този злодей!

     Цветан си тръгна умислен. Историята се оформяше в главата му, но не можеше да бъде доказана. Кой ще повярва на фантазиите на един пенсиониран полицай? Имаше насреща си могъщи играчи.

10

      Минаха години и историята се забрави. Нищо не се изясни след самоубийството на единствения заподозрян. Хората си спомняха за трагедията само когато срещаха съсипаните родители, забързани към гробищата, където бяха погребани останките на децата им.

      Поредното неразгадано убийство!

 

(От сборника „Грозният ангел”. Публикуван и в сборника”Избрани разкази”)