Сдружение на писателите - Варна : Официален сайт

КНИГА, КОЯТО ДА ЧЕТЕШ С БУЧКА ЛЕД В УСТАТА

Руми Пенчева

20.05.2015, 18:26:43. Прегледи: 1993

Ако кажа, че всичко в тази книга е много лично, все едно нищо да не кажа. И истинско, като вдишване уста в уста след всеки стих, разказ или писмо в Skype. Не, няма удавници в лодката, разсъхнала се в пустинята. Няма и пустиня, макар че “потъват бавно, в пясъците на брега се давят“ в търсене на „най-уютното крайбрежие“. Има ли го, няма ли го – кой знае. Пустинята е в нас самите, пресичайки обезлюдени паралели и меридиани (нали в огъня влагата изчезва!). Не ни го казаха, макар, че самите ние си го знаем...

Единият живее на брега на морето, другият - някъде в балкана, а битката им срещу страховете от самотата е бюлетин за нивото на пресъхналата река. „Виното и хляба си за мен“ е втората съвместна книга на Руми Пенчева и Иван Ставрев след „Дъх на вечност“ (поезия и проза, издание на Сдружението на писателите в Добрич, 2014). И двете книги са заченати в социалните мрежи, те там си и живеят, страдат и обичат, и двете книги трябва да се четат с главоболие, както казва един мой приятел. Докато в „Дъх на вечност“ стихът и разказът са се слели в едно придихание, в едно сърцебиене, понякога като морзова азбука, препредавани с точки и тирета. Всяка следваща книга би трябвало да е с нещо различна, нещо да я отличава от предишната. Докато „Дъх на вечност“ е моноспектакъл, където действието се движи от „авторовите“ ремарки, от театралния гардероб на лирическия герой, то във „Виното и хляба...“ персонажите са двама, сънищата и бляновете са самоопределени и индивидуализирани. Междуметие, дума, знак, болка, сън, метафора е повод другият да хване греблото и да тика шлепа, лодката или дъската към омая на човешките взаимоотношения. („Игра на криеница“; „Оби, отварям вратата. Нататък... сме двамата! Ето „Завесата“ - I. S., R. P.). Няма ръкопляскания, няма бис. Доколкото имаш сили да замълчиш. Някаква вътрешна драматургия движи действието. От вътре навън. И от вън навътре. Създадената от Руми Пенчева и Иван Ставрев друга оптика, провокира читателя да се вгледа в собственото си битие, да пренареди ценностите си и да припознае житейските си лабиринти. (Според Вл. Янев, съществува „множествена памет на непобедения българин, на отстояващия човек“). Дали това не е заради любовта - „Орфей ще слезе в Ада заради Евредика“.

„Виното и хляба...“ носят усещането за метасюжет:

 

Прелиствам паметта на сънищата мои.

Нищо от тях не гасне.

         Двама слепци (R. P.).

 

И не само заради това трябва тези стихове да се четат с бучка лед в устата („Пътешествие в оранжево“ - поема в памет на самоубилия се българския поет Фикри Шукриев; „Жажда“; „Лятно слънцестоене“ - I. S.). Тази поезия не назовава болката, тя търси жестове на въображението (“Огън-сърце“; „Очите на тъгата“; „Прегръдки“ - R. P.). Урбанистиката на сегашното време не реконструира миналото. Лутайки се по улиците от страховете си, двамата автори съхраниха своите чувства.

 

На оня, голия череп, безокият, страшният,

всъщност е мой... Той... няма очи, защото

навътре са вгледани... в себе си. (I. S.)

 

Изящество нали, така и се казва стихотворение Изящество. Когато четяхме с приятели това стихотворение, бяхме отворили бутилка червено вино. Така и остана недоизпито. Трябваше ни време, за да дойдем на себе си.

През 2010 г. издадох последната самостоятелна книга на Иван Ставрев „Продължение в отвъдното“ (Издателство МС, Варна). Е, само дето не си взехме сбогом. Каквото имахме да си кажем, казахме си го. Оставаше само някой ден да турим под печат „Събрани съчинения Иван Ставрев“. И да пием по едно питие за здраве (или за Бог да прости!).

А ето че тандемът Руми Пенчева – Иван Ставрев продължава да ни изненадва. Вчера с „Дъх на вечност“, днес с „Виното и хляба си за мен“, утре... Ще има утре. Защото това е животът. Нали смисълът на литературата е да подкрепи всеки един от нас да открие себе си, да осъществи онези житейски преходи, които ни правят пълноценни.

Колкото до Skaype и прозата в книгата (а защо не и за драматургията в поезията на Руми Пенчева и Иван Ставрев!) – те си заслужава специално място в някои от следващите броеве на в. „КИЛ“.

 

ПЕТЪР ТОДОРОВ

 

Руми Пенчева, Иван Ставрев. Виното и хляба си за мен. Издателство МС, Варна, 2015.

 

 

Премиерата на книгата ще бъде на 26 юни 2015 година в Дома на писателя - гр. Варна, ул." Крали Марко" 11 от 18.30 часа.

Сподели:

Сдружението на варненските писатели е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Негов първи председател е Иван Троянски. Официално печатно издание на сдружението е в. "КИЛ", чийто първи главен редактор става Марко Илиев. Сдружението се помещава в Дома на писателя на ул. Крали Марко №11, средище на много литературни срещи. Сред известните гости са Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет, както и познатият в цял свят голям американски поет Уилям Мередит.

За контакти:

НАЧАЛО | НОВИНИ | КИЛ | АВТОРИ | КНИГИ | Мобилна версия | Контакти | Съдържание | Facebook | RSS | ДАТИ |


Варна 9000, ул. Крали Марко № 11, Дом на писателя

Катя Вангелова, председател
Иван Доброгледски, заместник-председател
Управителен съвет: Катя Вангелова, Иван Доброгледски, Ваня Колева, Станка Бонева, Валентина Лозова
Ревизионна комисия: Радостина Драгоева, Димитър Кандев, Венеция Павлова
За контакти: sdrujenie_pisateli_varna@abv.bg

Ваня Колева, главен редактор на вестник "КИЛ"
Кил [вестник:месечник] : Култура, Изкуство, Литература / МС ООД - Год. 1, N 1 (1992) -. - Варна : МС ООД, 1992-. - 41 см
ISSN 1310-120Х
УДК 886.7-1/-9+7.01+008(497.211)

Администратор и редактор на сайта: Станка Димитрова
Системен администратор: AntoLab


Автори (70) | Публикации (61) | Прегледи (125829) | Илюстрации (158) | Търсения (177) | Изтегляния (40465)

Платформа OMP 2, версия 14.42 (c) 2014 - 2021, AntoLab